Нашият Тошков Чарк..

Там имам чувството, че никога няма да спра да ходя.
При все това е водоем без риба и хора. Чудно..

Никога няма да го забравя.. Израснах с него. Той ме научи на много..

А този, този си има по много.. :))

Утрото е ведро, дъха на гора - незаменим!

И се почна.

А спокойствието - един път.

Чат пат риба се лови..