Има малки, закътани, дългоочаквани местенца, които не са за пропускане. Сливодолското падало /най-високият водопад в Родопа планина 49м/ в резерват "Червената стена" е едно от тях! Дългоочакван защо? Може би, защото за 2-3 години все а да идем и нещо ставаше и си зависваше в нищото тази разходка. Закътано - ами защото се намира на едно много тихо, прекрасно местенце към което подходите са два. Единият е като се тръгне срещу входа на бачковския манастир и това е пътеката водеща към откритата икона преди години на Св. Богородица /една от 3-те святи икони в България/. Вторият подстъп е по пътека, тръгващата от шосето Асеновград-Смолян, веднага след първия тунел след с. Бачково /срещу рибарниците за пъстърва/.
На територията на резервата са установени над 645 вида висши и ендемични растения включени в Червената книга на България. Там се намира и единственото находище в страната на най-красивата българска орхидея - венерино пантофче /защо ли :)/. Други характерни представители са и родопското лале, силивряка, родопската горска майка, персийската морина, пистацията, черния бор и др.
Тъй на 26.12.2010 г. веднага след една топла и приказна коледна вечер прекарана с приятели на гости на небезизвестната ми приятелка Адуска на сутринта тръгнахме нагоре. Марио /Асеновградския зевзек, спортист, виден айляк, творец и не на последно място, а дори най-важното - душа човек/ бе организирал разходката. Тук трябва да вметна още нещо. Този ергенин, доста дейна личност в иначе китния Асеновград, е треньор на деца /всякаква възраст :)/ и не ги оставя да мируват пред компютрите, организирайки им спортни мероприятия и други такива.
Тръгнахме, а градът още спеше по коледно му. Дори котаците си почиваха от коледните гозби.. Поехме покрай р. Чая докато се върне колата да ни вземе..
Тази пътека е спокойна, чиста, благодарение на факта, че се използва повече другата /тази от Бачковския манастир/, много живописна и веднага те пренася в друг - древен свят. Върви се лесно по нея, като няма сериозна деневилация, а рекичката - тя е просто приказна. Водата е толкова бистра, кристална, пленяваща, че направо ти се иска да потопиш глава и да отпиеш, да се разхладиш нозе /ако е лято :)/. След около час ходене се стига до падалото, а непосредствено върху му е разположена прилична горска площадка с пригодена беседка за отдих. По нагоре се намира аязмото и по нея пътечка нагоре /не зная точно колко/ се достига до мястото, където е намерена иконата на Богородица.
